Аврам Чальовски е бащата на шоколада у нас
Натрупва начален капитал, продавайки боза по улиците
Аврам Чальовски е основателят на шоколадовата промишленост в България. Търговецът стартира от нулата, без пари и качествено обучение, само че съумява да сътвори империя от заводи и да натрупа благосъстояние, което не пази за себе си, а раздава на нуждаещите се, написа вестник " България през днешния ден ".
Бащата на шоколада, Царя на шоколада и българския Хенри Форд (заради великодушната му благотворителна дейност) са единствено част от прозвищата, с които освен съвременниците му, само че и идващите генерации го назовават.
Аврам се ражда в дребното селце Галичник, което тогава се намира в рамките на Османската империя, а към днешна дата е част от Северна Македония.
Много малко се знае за неговото детство, като се изключи че е овчарче и гони животните по баирите от нежна възраст.
Две десетилетия след раждането на Чальовски София става столицата на новоосвободеното Княжество България и се трансформира в привлекателен център за доста бежанци и преселници от Македония. Аврам идва у нас през 1878 година и първоначално чиракува в бакалия, късно вечер мие чинии в механа, а заран продава боза по улиците. След десетина години неотклонен труд натрупва капитал и стартира самичък да създава локум и боза, като има лична работилничка.
Аврам със фамилията си, което живеело скромно
След още 10 години си купува кон и мелница и и дружно с различен служащ стартира да създава тахан халва в работилницата. Минава още една декада от живота му и предприятието е разширено и осъвременено, като скоро се трансформира в огромна фабрика.
Това е първата фабрика за тахан халва в България, която стартира да създава и сусамено масло. През 1921 година отваря втората си фабрика в Бургас, откакто купува 2 работилници. Предприятията в София и Бургас са под името " Индустриална къща за произвеждане на захарни произведения, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и прочие ".
Чальовски държи да работи с качествени първични материали, които да бъдат обработвани с съвременна техника. За да не зависи от външни фактори, предприемачът построява и завод за амбалаж, както и лична печатница за етикети. Фабриките му разполагат със лични водоизточници, кравеферми и рафинерии. За пръв път вкарва у нас мляко и яйца на прахуляк, което за тези времена е софтуерна гражданска война.
През 1936 година открива трети клон на компанията на Гара Искър. В него създава растителни масла, глюкоза и нишесте, а постройката на централата на фабриката е оповестена за монумент на културата.
Високото качество на продукцията му е потвърдено от голям брой оценки от интернационалните панаири и изложения. През 1906 година получава сребърен орден в Милано, в същата година е отличен със златен орден в Лондон, награди в Атина, Солун и Пловдив. Фирмата получава документ през 1938 година, който гласи " Придворен снабдител на захарни произведения и растителни масла ", което съставлява най-високото самопризнание за активността на Чальовски.
Съвременниците на търговеца го запомнят като човек на действието, който не познава отмалялост. Така възпитава и децата си - че в живота са значими " трудът и постоянството, честността и благородството ". Според неговите разбирания триумфът ще настъпи единствено след доста труд. Семейството му живее непретенциозно и в нито един миг не показва пред обществото, че разполага с големи средства.
Но Аврам е великодушен за другите. На служащите си обезпечава безвъзмездна храна в стол и настрана от заплатите им дава хранителни артикули. Вярва се, че Чальовски е първият български шеф, който дава на служащите си 13-а заплата, както и половин заплащане за Великден. На младите фамилии, които работят за него, отпуска заеми, като негови съвременници описват, че в значително случаи опрощавал отговорностите.
Първата българска шоколадова фабрика, София 1912 година
Предприемачът прави огромно подаяние на Зографския манастир, който от своя страна му подарява икона на Спиридон Чудотворец, който е патронът на компанията. Също по този начин подарява параклис на църквата " Успение на Свети Иван Рилски " в Рилския манастир. При Чальовски живее и работи известният тревненски дърворезбар Генчо Марангозов в продължение на 17 години, който основава голям брой шедьоври. Освен това Чальовски подарява посредством наследството си помощи на стойност 550 000 лв. на Бигорския манастир, църквите " Света Петка " в родното му село Галичник, " Свети Димитър " в Бургас и " Свети Никола Софийски " в София.
Отделно търговецът подарява средства на стотици учебни заведения и оказва помощ на българчета да учат в чужбина, защото самият той счита, че не е бил задоволително просветен, и е желал децата да го надминат.
Много от даренията му остават незнайни в историята, защото ги прави анонимно. В наследството си Аврам отпуска 10 милиона лв. за основаване на фондация за подкрепяне на " небогати, заболели, сираци, най-вече от работен фамилии ". Отделно подарява стотици хиляди левове за старешки приюти.
Подкрепя финансово и революционното придвижване в Македония, като синът му Евстатий Чальовски взе участие в чети и въстания (виж карето).
Аврам Чальовски умира на 3 ноември 1943 година в София на 89-годишна възраст. Погребан е паралелно с първия служащ, с който започва предприятието си. Двамата почиват в софийските гробища, където Чальовски има закупена още в 1912 година независима гробница с 12 кафези.
Няколко години след гибелта му фабриките му са национализирани, благосъстоянието му се губи и наследството му остава неизпълнено.
Синът му Евстатий е бунтовник
Евстатий (Страте) Аврамов Чальовски е наследник на Аврам Чальовски и български бунтовник, деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Влиза в четата на Максим Ненов, само че откакто е разрушена на 29 май 1903 година, бяга в България. Влиза във върховистката чета на Сотир Атанасов, с която взе участие в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След няколко тежки сражения с турския войник четата се разпръсква, а Евстатий Чальовски влиза в четата на Мише Развигоров.
През пролетта на 1904 година влиза още веднъж в Македония с дебърско-охридските чети на Цветко Христов и Иван Пендаровски, а по-късно е въстаник при Павел Караасанов. По-късно се открива в България и се занимава с търговия.
При експлоадирането на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение дружно с брат си Манол. Служи в Първа рота на Първа дебърска тайфа. Ранен е в Междусъюзническата война на 18 и по-късно отново на 20 юни 1913 година Носител е на медал " За смелост " IV степен и доживява до 58 години.
Аврам Чальовски е основателят на шоколадовата промишленост в България. Търговецът стартира от нулата, без пари и качествено обучение, само че съумява да сътвори империя от заводи и да натрупа благосъстояние, което не пази за себе си, а раздава на нуждаещите се, написа вестник " България през днешния ден ".
Бащата на шоколада, Царя на шоколада и българския Хенри Форд (заради великодушната му благотворителна дейност) са единствено част от прозвищата, с които освен съвременниците му, само че и идващите генерации го назовават.
Аврам се ражда в дребното селце Галичник, което тогава се намира в рамките на Османската империя, а към днешна дата е част от Северна Македония.
Много малко се знае за неговото детство, като се изключи че е овчарче и гони животните по баирите от нежна възраст.
Две десетилетия след раждането на Чальовски София става столицата на новоосвободеното Княжество България и се трансформира в привлекателен център за доста бежанци и преселници от Македония. Аврам идва у нас през 1878 година и първоначално чиракува в бакалия, късно вечер мие чинии в механа, а заран продава боза по улиците. След десетина години неотклонен труд натрупва капитал и стартира самичък да създава локум и боза, като има лична работилничка.
Аврам със фамилията си, което живеело скромно След още 10 години си купува кон и мелница и и дружно с различен служащ стартира да създава тахан халва в работилницата. Минава още една декада от живота му и предприятието е разширено и осъвременено, като скоро се трансформира в огромна фабрика.
Това е първата фабрика за тахан халва в България, която стартира да създава и сусамено масло. През 1921 година отваря втората си фабрика в Бургас, откакто купува 2 работилници. Предприятията в София и Бургас са под името " Индустриална къща за произвеждане на захарни произведения, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и прочие ".
Чальовски държи да работи с качествени първични материали, които да бъдат обработвани с съвременна техника. За да не зависи от външни фактори, предприемачът построява и завод за амбалаж, както и лична печатница за етикети. Фабриките му разполагат със лични водоизточници, кравеферми и рафинерии. За пръв път вкарва у нас мляко и яйца на прахуляк, което за тези времена е софтуерна гражданска война.
През 1936 година открива трети клон на компанията на Гара Искър. В него създава растителни масла, глюкоза и нишесте, а постройката на централата на фабриката е оповестена за монумент на културата.
Високото качество на продукцията му е потвърдено от голям брой оценки от интернационалните панаири и изложения. През 1906 година получава сребърен орден в Милано, в същата година е отличен със златен орден в Лондон, награди в Атина, Солун и Пловдив. Фирмата получава документ през 1938 година, който гласи " Придворен снабдител на захарни произведения и растителни масла ", което съставлява най-високото самопризнание за активността на Чальовски.
Съвременниците на търговеца го запомнят като човек на действието, който не познава отмалялост. Така възпитава и децата си - че в живота са значими " трудът и постоянството, честността и благородството ". Според неговите разбирания триумфът ще настъпи единствено след доста труд. Семейството му живее непретенциозно и в нито един миг не показва пред обществото, че разполага с големи средства.
Но Аврам е великодушен за другите. На служащите си обезпечава безвъзмездна храна в стол и настрана от заплатите им дава хранителни артикули. Вярва се, че Чальовски е първият български шеф, който дава на служащите си 13-а заплата, както и половин заплащане за Великден. На младите фамилии, които работят за него, отпуска заеми, като негови съвременници описват, че в значително случаи опрощавал отговорностите.
Първата българска шоколадова фабрика, София 1912 година Предприемачът прави огромно подаяние на Зографския манастир, който от своя страна му подарява икона на Спиридон Чудотворец, който е патронът на компанията. Също по този начин подарява параклис на църквата " Успение на Свети Иван Рилски " в Рилския манастир. При Чальовски живее и работи известният тревненски дърворезбар Генчо Марангозов в продължение на 17 години, който основава голям брой шедьоври. Освен това Чальовски подарява посредством наследството си помощи на стойност 550 000 лв. на Бигорския манастир, църквите " Света Петка " в родното му село Галичник, " Свети Димитър " в Бургас и " Свети Никола Софийски " в София.
Отделно търговецът подарява средства на стотици учебни заведения и оказва помощ на българчета да учат в чужбина, защото самият той счита, че не е бил задоволително просветен, и е желал децата да го надминат.
Много от даренията му остават незнайни в историята, защото ги прави анонимно. В наследството си Аврам отпуска 10 милиона лв. за основаване на фондация за подкрепяне на " небогати, заболели, сираци, най-вече от работен фамилии ". Отделно подарява стотици хиляди левове за старешки приюти.
Подкрепя финансово и революционното придвижване в Македония, като синът му Евстатий Чальовски взе участие в чети и въстания (виж карето).
Аврам Чальовски умира на 3 ноември 1943 година в София на 89-годишна възраст. Погребан е паралелно с първия служащ, с който започва предприятието си. Двамата почиват в софийските гробища, където Чальовски има закупена още в 1912 година независима гробница с 12 кафези.
Няколко години след гибелта му фабриките му са национализирани, благосъстоянието му се губи и наследството му остава неизпълнено.
Синът му Евстатий е бунтовник
Евстатий (Страте) Аврамов Чальовски е наследник на Аврам Чальовски и български бунтовник, деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Влиза в четата на Максим Ненов, само че откакто е разрушена на 29 май 1903 година, бяга в България. Влиза във върховистката чета на Сотир Атанасов, с която взе участие в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След няколко тежки сражения с турския войник четата се разпръсква, а Евстатий Чальовски влиза в четата на Мише Развигоров.
През пролетта на 1904 година влиза още веднъж в Македония с дебърско-охридските чети на Цветко Христов и Иван Пендаровски, а по-късно е въстаник при Павел Караасанов. По-късно се открива в България и се занимава с търговия.
При експлоадирането на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение дружно с брат си Манол. Служи в Първа рота на Първа дебърска тайфа. Ранен е в Междусъюзническата война на 18 и по-късно отново на 20 юни 1913 година Носител е на медал " За смелост " IV степен и доживява до 58 години.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ